Мозъчното здраве – пътят към баланса

Не веднъж съм се учудвала, колко много общи черти имаме хората и кучетата. Поредното доказателство за тази теория, беше информацията, която прочетох за т.н. Втори Мозък или иначе казано – червата 🙂 Наричат ги така, тъй като, скрита в гастроинтестиналния тракт, се намира маса от нервна тъкан, позната още като ентерална нервна система. Тя е съставена от над 100 милиона нервни клетки (което за сравнение е повече от тези в гръбначния стълб или периферната нервна система). Изследвайки задълбочено “чревния мозък”, учените откриват все повече връзка между храносмилането и настроението.

От друга страна мозъкът е съставен от вещества или по-научно казано„невротрансмитери“. Има няколко невротрансмитери, които са особено важни за здравето на нашето куче.

Двете, които наистина трябва да се знаят са:

  • GABA, основният инхибиращ невротрансмитер на мозъка, помагащ за предотвратяване на свръхвъзбуда и постигане на баланс.
  • Серотонин, отговорен за настроението, оптимизма, апетита, агресията, контрола на импулсите и тревожността (както е при хората).

За да се види отрицателния ефект от дисбалансираното мозъчно здраве, трябва да се имат предвид проучвания, които са се провели през 2011 г. от екип от изследователи, които изследвали въздействието на болния микробиом върху мозъка на мишките. На група мишки те давали пробиотик, а на другата не. Това, което откриват е, че в мозъка на мишките, на които е даден пробиотик е имало промяна в експресията на GABA рецепторите. Да пропомня, че GABA е онзи невротрансмитер, който участва в намаляване на хипер-активността и това довежда до намаляване на кортизола (хормона на стреса), намаляване на тревожността и поведения свързани с депресия. Накратко, пробиотикът помага за успокояване на мишките и подобряване на настроението им. (Bravo et al. 2011 https://www.pnas.org/content/108/38/16050)

През 2014 г. пък учени от ETH Цюрих провеждат научен експеримент, при който прекъсват двупосочната връзка на червата с мозъка, като отстраняват аферентните нервни влакна на контролна група пациенти. Така остават само еднопосочните сигнали от мозъка към червата, но не и обратното.

Целта е да се тества как връзката черва – мозък влияе на вродения и придобития страх, както и на неврохимическите промени в мозъка. Резултатите от експеримента показват, че вроденият страх се влияе изключително силно от сигналите, изпратени от стомаха към мозъка. Т.е. в ситуация, в която нещо събужда страха, коремът е първият, който изпраща сигнал към мозъка.

Затова с какво се храним ние и с какво храним нашите кучета има огромно значение, тъй като това е пряко свързано с поддържането на разнообразието от бактерии в червата . 

Чрез повишаване здравето на червата, здравето на мозъка ще бъде значително подобрено, което ще доведе и до по-спокойно и по-оптимистично поведение, спокойствие и баланс.

Използвани материали: Absolute Dogs, Pnas, Wikipedia, PetMed