да поговорим за Б.А.Р.Ф.

Трябва ли да храните със сурова храна вашето куче или трябва да му готвите? 

Тази тема предизвиква разгорещен дебат сред собствениците на домашни любимци, ветеринарните лекари и хранителната индустрия.. Привържениците на суровоядството изтъкват  множество здравословни ползи, докато тези, които хранят с готвени ястия, сочат по-малък риск от заболявания, пренасяни с храната, които могат да засегнат нашето куче или дори нас самите. 

Защо индустрията на храните за домашни любимци е толкова против домашната храна за домашни любимци, независимо дали е сурова или варена – въпрос с отворен отговор. Няма еднозначен такъв. В края на краищата кучетата и котките оцеляват с микс от сурова и (или) варена храна от хиляди години.

Какво е Барф може да прочетете тук: http://blog.svetla-handling.com/barf/

Защо аз реших да направя тази стъпка и да храня кучетата ми с B.A.R.F.?

Знаех, че ще дойде моментът, в който ще запозна да храня Кифли с Барф. Безброй статии има на тази тема, няма да наблягам много на нея, само ще нахвърлям най-важните неща

90% от серотонина се намира в червата. Серотонинът играе важна роля при регулирането на агресивността, телесната температура, настроението, съня, повръщането, кръвосъсирването и апетита. Освен това той има отношение към остаряването, ученето и паметта. Ниските нива на серотонин биха могли да бъдат причина за агресивно поведение, клинична депресия, мигрена, раздразнителен стомах и различни нервни разстройства.

Познат е още като „хормон на щастието”.♥ 

С две думи – кучетата ми са щастливи. Изумена съм от това, което виждам за малкото време, през което Кифли са със щастливи стомахчета, без да се налага да ги тъпча с въглехидрати и царевици. След две седмици резултата е този:

Кая– кучето с наднормено тегло (години вече е такова, въпреки диетичната храна и меренето на грамажи) е невероятно жизнена и с добро настроение. Тя е игрива, спокойна (трябва да разбия режима на хранене, защото много се вълнува като си види купата за храна), не скача на всяко мое движение да ходи в кухнята. Спи, докато се храним.

Айо – успокоява се след ядене, а не обикаля трескаво да види има ли още какво да се яде и дали не е забравила някъде, някой гранул. Не пие три купи с вода. Съответно пишкането от вълнение вече намалява.

Както и при двете има нещо, което с всеки следващ ден го виждам и то е, че не скачат да лаят в несвяст, когато нещо дрънне във входа, когато нещо гръмне навън. Когато има необичаен шум или предмет. Особено при Айо, която е голяма шумотевица е много видно. Тоест и двете кучета са много по-оптимистични и не виждат някаква заплаха или риск зад вратата, която да лаят. И двете са спокойни. 

Интересува ме много поведенческата част на настоящият начин на режим. Какво значи това?

Четене следващите статии 😉