За мен... и тях

„Научих много неща от моите животни, защото никога не им се карах. Ако бях започнал да ги бия, те щяха да станат страхливи, а страхът парализира ума. Освен това, ако се дразнех от тях, нямаше да бъда толкова търпелив, колкото съм сега, защото възпитавайки другите, човек възпитава самия себе си. Моите кучета ми дадоха не по-малко уроци, отколкото аз на тях. Аз развих ума им, а те – моя характер.”

Ектор Мало

Трудно ми е да застана и да пиша за себе си, защото все някак ми се струва, че или казвам много излишни неща, или че прекалявам с детайлите 🙂 Все пак…

Казвам се Росица Босяцка, на… (да бе да, ей сега написах) години, по професия Графичен дизайнер, по душа Фотограф и романтик. От 9 години съм  фрилансър и благодаря на съдбата всеки божи ден, че не трябва да седя в офис от 9 до 6 имитирайки работа. Всъщност съм работохолик и обожавам работата си, nо тя е предвестник на един дооооста застоял начин на живот. 

И затова преди 7 години абсолютно неподготвена реших, че искам куче. Подариха ми го. И започна една от най-хубавите глави в моят път – този с куче. 

Кая е пухкава кокер шпаньолка – абсолютно очарователна и моя сбъдната мечта. Тя ме накара да започна да чета, да уча, да търся още и още информация. Много грешки допуснахме с нея във възпитанието ѝ, които и до днес чистя. Но най-ценното, което тя ми даде, освен любовта си, е срещата с хората, които обичат кучета. 

Незаменими приятелства намерих в кучешките среди, благодарение на които пък се сдобих и с второто си куче – рошавата Айо, категорично най-смешното куче, което съм виждала.  Намерена нейде около морето, смеила два приемни дома в търсенето си на осиновител, днес Айо е виден столичен Таласъм с обноска и стил. С нея имам много силна връзка на някакво по-различно ниво и се разбираме с поглед.

Защо реших и аз барабар Петко с мъжете да си правя сайт?

Искам да имам място, в което да споделям интересните за мен неща, на които се учим всекидневно с Кифли (свиквайте с този прякор, така им казвам на галено). Благодарение пак на приятелите ми в кучешките среди, се научих да търся много информация в чужди сайтове. В български много малко е писано за емоционалността на кучетата, за позитивното обучение, (тук да кажа, че водачите на глутници са остарели морално и отдавна не се препоръчва този тип обучение), за забавленията в кучешкият живот и за това как можем чрез хранене и обогатяване да постигнем забележителни резултати в уравновесяването и самочувствието на нашите кучета.  Приятно четене <3